Билярд

Билярд (на английски: Billiards) е вид игри на закрито, които се играят на маса със щека, която се използва за да се удрят с нея топките и да се преместват по повърхността на масата.

История на билярда

Билярдните игри произхождат от игра, подобна на крокета, която се е играела през 15 век във Франция. Тогава играта се играела на открито, върху трева и целта е била топката да бъде прекарана през малки вратички. Впоследствие играта се е преместила на закрито, върху маса. Въпреки това се смята, че вратичката, подобна на тези в крокета, е останала част от играта още известно време. През 16 век се е играело върху маса, покрита с зелен плат. Масите не са розполагали със специални бордове, а е използвана обикновена преграда. Характерно за тогавашната форма на играта е, че топките не са били удряни, както в съвременните билярдни игри, а са търкаляни с помощта на дървени пръчки, наречени мейсиз (на английски език mace — жезъл). Думата билярд произхожда от френската дума billart, която означава пръчка.
Нощно кафе на Винсент ван Гог

В ранните години на играта, малката вратичка остава част от играта. По това време играта се играе с две топки на маса с шест отвора (джобове), една вратичка и една вертикална пръчка. Билярдната щека измества мейса в края на 17 век. Основна причина за появяването на щеката е трудното отиграване на топките, когато са твърде близо до страничната преграда на масата. Трудността при ударите близо до преградата се дължи на, това че предния край на мейса е по-широк. За да се избегне това затруднение, играчите започнали в такива ситуации да използват задния край на мейса, който бил значително по тънък.

В началото предназначението на страничните прегради на масата било само да спират излизането на топките от игралната повърхност. С времето и развитието на играта, играчите започват да използват удари, при които топката отскача от преградата.

Най-голям принос за развитието на билярдните игри до съвременния им вид има Англия. След 1800 г. в Англия започва да се използва креда, за да увеличи триенето между щеката и топката. По това време все още не се използва изработен от кожа връх на щеката. Около 30 години по късно, започва масово да се използва кожен накрайник на щеката, който повишава прецизността на контакта между щеката и топката. Относително по същото време играта започва да се практикува и в Америка. След появата на върха на щеката и кредата в Англия масово започва да се използва странично въртене на топката (side spin). От там тази техника на игра е пренесена и в Америка, поради което в наши дни страничното въртене в САЩ се нарича английски (English).

По това време промени претърпява и масата, на която се играе. Постепено популярен за производство на плотовете за билярдните маси става аспидът. След като каучукът се появява по-масово на пазара, той става предпочитан за изработка на бордовете на масата. В крайна сметка билярдната маса, която се е използвала в Англия през 1870 г. е имала съвсем малко различия от билярдните маси днес.

През 19 век основната билярдна игра, която е позната на хората е Английският билярд. Играта се играе с върху голяма маса с правоъгълна форма три топки и шест джоба. При масите за английски билярд за пръв път се определят стандартни размери на билярдната маса. Преди това масите са били със случайни размери и характеристики. Постепенно всички маси за Английски билярд стават с дължина 9-10 фута, а понякога дори по-големи и отношение между двете страни 1:2.