Хокей на лед

loading...

Хокеят на лед е отборен спорт, който се играе върху лед. Той се играе с шайба — гумен диск с диаметър 76,2 мм (три инча) и дебелина 2,54 см (един инч).

Думата „хокей“ вероятно произлиза от френското „hoquet“, което означавало „гега на овчар“. С такива „геги“ британските войници в Канада гонели празни кутии по леда. Тази игра се харесала на студентите от Монреалския Университет и през 1878 г те съставили първите и правила.

Хокеят на лед се оказал много зрелищна игра, която в началото на ХХ век била пренесена и в Европа под името „канадски хокей“. С течение на времето определението „канадски“ отпада. Днешни дни хокеят е един от най-популярните спортове в страни като Русия, Канада, САЩ, Финландия, Чехия, Швеция, Словакия и Германия. В тези страни хокеят има изградени традиции и имат добри вътрешни лиги, но най-силната и световноизвестна лига е NHL, националната хокейна лига на САЩ и Канада.

Игровото поле представлява правоъгълник с 61 м дължина и 30 м ширина, обградена от дървена или пластмасова ограда — наречена мантинела, с височина 1,20 м. Самото игрище е разделено на зони — с две сини линии, прекарани на 18 м от краищата на площадката се очертава зоната за защита пред собствената врата и респективно зоната за нападение пред противниковата врата.Между тях остава средна зона, през която преминава централната червена линия. С червени линии са очертани и вратарските полета. Самите врати са малки — височина 1,22 м и широчина 1,83 м, със зрраво опъната мрежа в задната част. Интересен факт е това, че може да се играе и в пространството зад вратата (между вратите и мантинелата). Игровото поле при отборите е по-малко от това при националните отбори и неслучайно резултатите понякога са баскетболни.

На леда се състезават 5 полеви играчи - 3 нападатели (център и 2 крила) и 2 защитници (гардове), както и вратар. Обикновено на резервната скамейка седят поне още 2 „петици“, готови за смяна. Един футболист, баскетболист или волейболист може да престои на игрището цял мач, но при хокеистите това е невъзможно, поради голямото физическо натоварване. Средно на мач един хокеист пробягва около 10 км. За това при тях смените са чести и могат да се правят по всяко време на мача.
кънки за хокей

Играчите са снабдени с кънки за лед, но без зъбци, стик (ляв или десен, спямо това с коя е „водещата“ ръка на играча) и комплект екип, който съдържа:

   1. Каска, който е задължително снабден с желязна маска или плексигладов визьор предпазващ лицевите части на играча. За да играе без маска/визьор хокеиста трябва да е пълнолетен и да е подписал декларация, че поема отговорност при евентуални неприятни последствия.
   2. При деца и младежи ненавършили пълнолетие е задължителна употребата на предпазител на врата.
   3. Нагръдник — обхваща торса почти до кръста, като преминава и през раменете в посока лактите.
   4. Налакътници
   5. Гащи, с предпазни „кори“ в тях
   6. Мъжете използват суспенсуар
   7. Наколенки, продължаващи надоли по цялата дължина на костта
   8. Чорапи

Може би най-отговорна задача на леда има вратарят. Сигурният вратар е половин победа. Ако сте наблюдавали хокеен мач сигурно ви е направило впечатление, че в началото на мача всички играчи се събират около вратаря и го „поздравяват“. Този ритуал представлява „декларация“ на съотборниците, че ще самоотвержено ще пазят врата на отбора. Все пак крайната цел е победа чрез отбелязани голове. Не и случайна разликата в екипировката на „стража“. Стикът му е по-къс и по-широк, за да отразява ударите; кънките му са по-ниски и устойчиви,ножовете им са по-широки от тези на полевите играчи; а на ръцете си има странни ръкавици — „лапа“ („тухла“) за отбиване на удари и „човка“ - оплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца — за ловене на шайбата.

Не вярвайте на хора твърдящи, че в хокея всичко е позволено. Наистина той е твърда и безкомпромисна игра и много от похватите, биха ужасили участниците в други спортове. Но той не е място за грубияни. В хокея е позволено да се води силова борба с противника, който владее шайбата, като го изблъскат с гърди, рамо или бедро или като го изтласкат към (в, на) мантинелата, но с не повече от две крачки разбег (засилване). Не е позволено да се задържат или спъват със стик, коляно или кънка противниците, да им се противодейства с ръце. Стикът не трябва да се хвърля на леда или да се вдига на равнище по-високо от раменете, за да се попречи на съперниците.

Като строго дисциплинирана игра в хокея на лед се прилагат и доста сурови наказания за нарушаване на правилата. Минималното и доста често прилагано наказание е отстраняване на играч за 2 минути. В зависимост от провинението наказанието може да бъде от 2, 5 или 10 минути. Към тези санкции могат да се прибавят и дисциплинарни наказания (+2 минути, +5 минути, +10 минути). В редки случай, за неспортсменско поведение, играч може да бъде изгонен до края на мача, а понякога и за следваща среща. Последните правила въведени от Хокейните асоциации са доста по-строги и за най-малкото сбутване се полага двуминутно наказание. Интересно е, че играчите могат да хванат шайбата, когато тя е рикоширала и е във въздуха след, което да я върнат на леда,стига по преценка на съдята,тя да не е била в ръката на играча повече от 3 секунди.Като цяло обаче, шайбата рядко престоява в ръцете на играчите повече от част от секундата,тъй като в противен случай те се превръщат автоматично в мишена,а голове се зачитат само след удар на шайбата със стик, намиращ се под нивото на горната греда на вратата,или след рикошет от кънка или част от друга екипировка на собствен или противников играч,стига да е неволен рикошет,и да не е налично насочено движение за отклоняване посоката на шайбата.